В нощта на 13 срещу 14 март традицията повелява всички млади момци и ергени от Забърдо да се върнат в родната си къща, без значение къде ги е отвела съдбата.
В Забърдо наричат празника „Стара Марта“, посветен е на настъпващата пролет и датира още от отколешни времена. Той се чества винаги на 14 март, независимо дали денят в календара е почивен или работен.

Според стародавната традиция, млади момчета, облечени като кукери, обикалят цяла нощ селото и гонят злите духове. В този ритуал участие може да вземе както всяко момче, влязло в пубертета, така и доста по-възрастни ергени – дори да са 40-годишни. Условието е да не са женени.Девойки и жени не се допускат, защото обичаят е един своеобразен култ към Слънцето, а според старинно поверие то е в образа на самотен мъж. Момчето трябва да си изработи маската само, която трябва да е страшна.

Различното тук от това, което се случва в цяла България е, че „тайнството през нощта ще приласкава успаното в зимен сън Слънце отново да грее по лятному“. Маскираните обикалят селото и будят спящите жени.
Това е моментът, в който идва бленуваният миг за едно тукашно дете – да се яви посред нощ със страшната рунтава глава, с рога и с огромни чанове на кръста, да похлопа на вратите на своите и да ги втрещи от ужас.
Същинската част на обичая започва към 21,00 ч. вечерта, когато участниците се събират в една от къщите. Всеки от тях носи през рамо вързоп със страховитите си одежди: маска, рога, овчи кожух, вълнена кюрдия (литак), препасана с миндил. Който е убил диво животно в гората, намята кожата му. Накрая окачат колана с чанове и хлопки. С тях ще цонкат (дрънкат) и ще пъдят злото от къщите.